„Совите не са това, което са“

Възхищението към режисьора на Дейвид Линч е константа и кончината му е огромна загуба, която ни дава повод да си спомним негови крилати фрази и такива от филмите му

За най-известната, с която го свързват – „Совите не са това, което са“, все още се водят спорове какво точно е значението ѝ и как да бъде тълкувана. – Туин Пийкс

„За мен е загадка, защо хората изискват от изкуството смисъл, при това осъзнавайки, че в самият живот такъв смисъл няма.“

Ето какво е най-ужасното в съвременният свят: хората мислят, че героите на телевизионните новини умират без болка и без кръв.

„Животът е пълен с абстракции и единственият начин, по който вземаме решенията си, е чрез интуицията ни. Интуицията значи човек да вижда решението – да го вижда, да го знае. Тя е комбинация от емоция и интелект.“ – „Да уловиш голямата риба“

„Злото е съществувало винаги, но то е било балансирано с доброто, когато живота е течал по-бавно. А сега медиите изливат на хората толкова много, че те не могат вече да се справят.„

„Аз съм гений, а всеки гений има свои страности. Например, аз обичам да гледам дима от крематориума.“

„Светът е несъвършен и всички живеем в обкръжение от противоположности – място, където доброто и злото, духовното и материалното, вярата и разумът, невинната любов и плътската похот съществуват редом в крехко равновесие“, пише Линч в „Кът за мечти“.

„Не мисля, че хората приемат простия факт, че в живота няма смисъл. Мисля че заради това на хората им е ужасно неуютно.“

„Интернет е добър заради това, че е съумял да събере огромно количество хора на едно място. Но той не може да им даде усещане за единство.„

„Сексът е удивително явление. То е като джаза: вие може да слушате една песен колкото искате пъти, но с безкрайно количество вариации. Сексът трябва да бъде такъв – една мелодия, но множество аранжименти.“

„Гледай поничката, а не дупката.“

Той е много повече от режисьор. Човекът, който стои зад филмите „Гумена глава“ (1977), „Мълхоланд драйв“ (2001), „Туин Пийкс“ и др., е също така художник, музикант, дизайнер на мебели и голям почитател на трансценденталната медитация.

Твърди, че големите маси предизвикват „неприятна умствена дейност“

Изработването на мебели не е просто хоби за Линч. Той изработва малка масичка и шкаф за видеокасетофон за филма „Изгубената магистрала“ (1997 г.), но това не е еднократно. Известният режисьор е истински професионалист в областта на мебелите, като през 1997 г. дори представя пълна колекция на престижното изложение Salone del Mobile в Милано и е продавал мебели по целия свят. „Според мен повечето маси са твърде големи и твърде високи. Те намаляват размерите на стаята, изяждат пространството и предизвикват неприятна мисловна дейност“.

Какво не знаете за Дейвид Линч?

Смята училището за „престъпление срещу младите хора“

Линч идеално се вписва в образа на артист, който се бунтува срещу статуквото – особено срещу училището, което според него притъпява вроденото любопитство на човек към света. „За мен училището беше престъпление срещу младите хора“, казва той в официалната си биография. „То унищожаваше семената на свободата. Учителите не поощряваха знанията или положителната нагласа“.

Първият му филм показва група хора, които повръщат

И е бил анимиран. „Six Men Getting Sick (Six Times)“ от 1967 г. е първият опит на Линч в киното като студент в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания. Лентата прилича повече на движеща се картина, отколкото на традиционен късометражен филм. 

Отказва да режисира „Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите“

Въпреки че „Завръщането на джедаите“ (1983 г.) е мечта за много режисьори по онова време, Линч има проста причина да откаже: не му е интересно.

Получавал номинации за множество награди, но е печелил малко

От близо 30-те си номинации за „Оскар“, БАФТА, „Еми“, „Златен глобус“, „Независим дух“ и филмовия фестивал в Кан Линч е печелил само 4. Филмът „Диво сърце“ (1990 г.) печели „Златна палма“, а Линч получава наградата за най-добър режисьор за „Мълхоланд драйв“ (която си поделя с братя Коен за „Човекът, който не беше там“) – и двете от Кан. През 2007 г. печели специалната награда „Независим дух“ (заедно с една от любимите си актриси – Лора Дърн), а през 2019 г. е удостоен с почетен Оскар.